Завръщането
След години на следване и пребиваване в чужбина Йозеф се завръща в родния си град, за да води „отговорен живот“ като преподавател по чешки език и литература в местната гимназия. Всичките му стремежи да се приобщи към живота на градчето, опитите му да промени еснафския манталитет остават напразни, не намира място и сред местната интелигенция. Не го удовлетворяват дори хаотичните му, ексцентрични любовни преживявания. Напразни остават усилията на добронамереното му завръщане. За годините на промените съвременният свят се е превърнал в глобално село, но малкият град си остава малък град.
Романът е гротескно-екзистенциален разказ за едно бездомно поколение, възпитано между нормите на предишния режим и новите за него технологии и изпитания на пазарната икономика, за едно градче и една европейска страна някъде в периферията между Изтока и Запада. Историята звучи убедително, завладява с увлекателното си, провокиращо повествование и оригиналния, динамичен езиков ритъм.
Кратка визитка на автора:
Петър Шестак (1981) е роден в Южноморавските Судети, завършва бохемистика в Педагогическия факултет на Карловия университет в Прага. Стажува в Лондон, любовта го води за по-дълъг престой в Париж, преподава чешки език в Лвов, Украйна. Пише сценарии за популярно телевизионно туристическо предаване и участва в заснемането му в Монголия и на френските острови в Карибско море. Две години живее в каравана и обикаля Европа с пътуваща фотоизложба, с която идва и в България. Преживяванията си от номадския живот той отразява в поетично-философския пътепис „Пътуваща галерия“ (2014) и детската книга „Пътуването не е шега работа“ (2023). От престоя си в чужбина черпи и за книгата с разкази „Гонитба“ (2015), както и за дебютния си роман „Континуитет на парка“ (2021), който българските читатели познават под първоначалното му заглавие „Завръщането“. Книгата получава високи оценки от читатели и критици. Следващият му роман-памфлет „Изгаряне“ (2023) е номиниран за наградата Magnesia Litera за проза на годината.
Кратка визитка на преводача:
Васил Самоковлиев е роден на 22 юли 1946 г. в Поморие, България. Завършил е руска гимназия в Пловдив, и „Славянска филология“ в Софийския университет, специалност чешки, български, руски език. Дългогодишен университетски преподавател по чешки и български език за чужденци в различни университети в Пловдив, активен преводач на чешка художествена литература. От 1988 г. е член на Съюза на българските преводачи, от 1988 до 1993 г. е председател на Дружеството на преводачите в Пловдив. Превел е над 30 заглавия от различни автори, сред които Карел Чaпeк, Владислав Ванчура, Владимир Парал, Милан Кундера, Йозеф Шкворецки, Бохумил Храбал, Емил Хакъл, Алена Морнщайнова и др. Носител е на много награди за превод, сред които няколко от Съюза на преводачите, включително за цялостно творчество. Отличен е с националната награда „Хр. Г. Данов“ и четири приза на Община Пловдив.
От 1996 г. до 2018 г. живее в Прага, където работи като туристически екскурзовод с три езика: руски, български, гръцки. В момента живее в Пловдив, а летните месеци в родния си град Поморие. Продължава активно да провежда.
Населено място, в което се чете: