Суров разказ за съзряването и същевременно постапокалиптична притча за унищожението на природата, след което настъпва опустошаването на човешките отношения и в крайна сметка на човешките души.

Бианка Белова разполага историята на момчето Нами, което търси майка си, на далечно място, напомнящо за пресъхващите брегове на Аралско море, но не прави това, за да стане книгата й по-атрактивна. Историята на Нами въплъщава това безутешно, забравено място, израства от токсичната кал на пресъхващото езеро, от изоставените сгради, където живеят малцина отчаяни нещастници и руски войници. Книгата въздейства силно с поетичния си език и образността си, контрастиращи с описанията на повсеместна бруталност. Изненадващи са рязката поанта и отвореният край.

Бианка Белова разказва странен мит, увлекателна история за възмъжаването на едно момче, което трябва да стигне до дъното на своето отчаяние, за да изплува по-силно и осъзнато.  

За автора:

Бианка Белова е родена в Прага в семейство на чехкиня и българин. Завършила е Висшето училище по икономика в Прага. Известно време работи като мениджър в големи международни компании. В момента е преводачка на свободна практика. Омъжена е и със съпруга си Адриан Т. Бел, който е музикант и художник, имат три деца.

Първият й роман Green Curry, който е свързан със спомените за българската й баба, остава непубликуван. Официално дебютира през 2009 г. с книгата „Сантиментален роман“, която с изненадваща проникновеност разкрива ада на изгубената невинност в живота на хората, съзрявали в края на комунистическата епоха. През 2011 г. издателство „Хост“ публикува втората й книга – новелата „Мъртвият мъж“, която получава множество положителни отзиви. За нея критикът Станислав Шулц отбелязва „Трудно бихте попаднали на по-успешен опит за опровергаване на всички стереотипи за т.нар. женска литература“.

Третата й книга „Цял ден нищо няма да се случи“ излиза в същото издателство през 2013 г. „Езерото“ (Jezero) е последната засега книга на Бианка Белова, издадена отново от „Хост“ през 2016 г. За нея през 2017 г. авторката е удостоена с най-престижната чешка литературна награда „Магнезиа Литера“ в категорията „Книга на годината“, както и с Наградата за литература на Европейския Съюз.

Разкази на Бианка Белова са публикувани в печата, а също и в антологиите „По Коледа гледам към небето“ (O Vánocích se dívám do nebe), „И цял живот ще бъдем щастливи…“ (A celý život budem šťastný... ), „Вероятно ще се разберем“ (Možná si porozumíme)  и др.

През есента на 2017 година Бианка Белова бе гост на Международния литературен фестивал в Русе. Интервю с нея за "Литературен вестник" можете да прочетете тук.

За преводача:

Васил Самоковлиев е сред най-изявените преводачи на чешка художествена литература у нас.

Превежда както класически, така и съвременни автори, сред които Карел Чaпек, Владислав Ванчура, Владимир Парал, Милан Кундера, Лудвик Вацулик, Бохумил Храбал, Емил Хакъл и др.

Носител е на наградата на Съюза на преводачите в България за преводите си на „Капризно лято“ от Владислав Ванчура (1995), „Уроци по танци за възрастни и напреднали“ и „Обслужвал съм английския крал“ от Бохумил Храбал (2013).