Героят на книгата „Пансионът“ посещава мястото, където е идвал като дете с баба си – еврейски почивен дом край Варшава, някога пълен с живот, а сега обитаван от сенки от миналото. От това място започва краткото пътешествие в миналото – реалност, накъсана като в сън, която може да се сглоби единствено от фрагменти:  снимки с избледняващи надписи, разпадащи се изрезки от вестници, случайно изплували фрази, имена и събития, идеологически спорове. Включени в деликатна игра, тези отломки за миг оживяват, преброждат пластовете на времето, за да се разтворят в старозаветните му дълбини. Тъжно-иронично, повествованието въвежда читателя в ритуалa на паметта, в който отеква гласът на третото следвоенно поколение. То няма вина, но носи белезите от травмите, настоява за опрощение и търси отговорите, заключени от историята.

„Toва е философско повествование за съществуването, преходността и тленността, и същевременно литературен ритуал за възкресяване на спомена. Това е първият в Полша литературен глас на третото поколение след холокоста“.  (Юстина Соболевска).

За автора:

Пьотр Пажински (1973) – журналист, писател, литературен критик, философ, преводач, главен редактор на списание „Мидраш“, изследовател. Той е сред най-представителните имена на съвременната полска литература. Автор на две монографии за „Одисей“ на Джеймс Джойс („Лабиринт и дърво“, 2005 и пътеводителя „Дъблин с Одисей“, 2008). Издал е  книги с проза: „Пансионът“ (2009, българско издание, 2016), „Птичи улици“ (2013) и „Протрита действителност“ (2013). Съавтор на Дни на еврейската книга. За романа „Пансионът“ получава наградата на списание „Политика“ и Наградата за литература на Европейския съюз (2012). Пише, превежда, занимава се с философия на юдаизма и еврейската тема в литературата.