- Ножчето на професора
- Седмият ангел
- Пансионът
- Невидима ръка. Избрани стихове
- Любов не е думата - Антология на полски поетеси и поети, дебютирали след 1989 година
- Старата
- Град печален
- Поезия за малки и големи
- По пътя за Бабадаг
- Бегуни
- Тишината след мен. Избрани стихотворения
- Звездни дневници
- Гардеробът
- Миг
- Възпявай градините
Две години след смъртта на поета и преводач Здравко Кисьов (1937–2015 г.) неговият син Роман Кисьов – поет, преводач и художник - открива в архива на баща си папка със заглавие „Седмият ангел“, а по-късно и малка тетрадка. В тях са съхранени преводи на поетичната проза от Збигнев Херберт от втората му книга „Хермес, кучето и звездата“ (1957 г.).
Така се ражда богато илюстрираният сборник с 50 кратки поетически текста в превод на български, озаглавен „Седмият ангел“ на Издателство за поезия ДА. За първи път у нас Херберт се представя със своята поезия в проза. В книгата е отпечатана и статия на проф. Калина Бахнева за Збигнев Херберт.
„Въпреки че наричат Херберт „поет на културните пластове“, според него думите така са изопачили действителността, че нейната същност може да се постигне сега само чрез сферата на предметите и сферата на природата. Предлаганите миниатюри най-добре илюстрират това негово схващане. Те впечатляват с нестандартното въображение на автора, с оригинални метафори и сравнения за различни страни от живота, случки, явления.“
-- Здравко Кисьов
За автора:
Збигнев Херберт (1924-1998 г.) е полски поет и есеист, автор на драматични творби и радиопиеси, писател с богато творчество, изключителен художествен и морален авторитет. Един от най-често превежданите полски писатели. Дебютира като поет през 1950 г., но първата си поетична книга "Струна на светлината" издава едва през 1956 г. В творчеството си разглежда морално-философски проблеми, като ни препраща към хуманистичните традиции на Европа. Неговата поезия черпи от универсалните ценности, историята, митологията и изкуството. Обединява класицизма с опита на авангарда, патоса с хумора и иронията, а интелектуалния дискурс с езиковата простота.
Издал е над 15 книги в това число стихосбирките: „Хермес, кучето и звездата“ (1957 г.), „Студия на предмета“ (1961 г.), „Надпис“(1969 г.) и най-известната „Пан Когито“ (1974 г.). Автор е на есета, в които се проявяват огромните му познания в областта на хуманистиката – „Варварин в градината“(1962 г.), „Натюрморт с езда“(1993 г.). Творбите му са преведени на повече от 35 езика, включително на български от: Блага Димитрова, Николай Кънчев, Първан Стефанов, Димитрина Лау-Буковска, Борис Данков, Вера Деянова и др. Носител е на най-авторитетните полски и международини литературни награди.
За преводача:
Здравко Кисьов (1937–2015 г.) е известен български поет и преводач на поезия, главно на поети от Полша и прибалтийските страни. Автор е на 20 поетически книги и на една пътеписна книга за Латвия. Три негови книги са издадени в други страни – две в Латвия и една в Полша (в превод на Войчех Галонзка). Негови стихове са превеждани на 21 езика в света.
Книги на Здравко Кисьов се намират в Британската библиотека в Лондон, Конгресната библиотека във Вашингтон, университетските библиотеки в Оксфорд, Харвард и много други. Превел е повече от 20 книги с поезия на поети от различни страни (сред които: Тадеуш Ружевич, Збигнев Херберт, Халина Пошвятовска (Полша), Юстинас Марцинкявичюс (Литва), Ояр Вациетис, Имант Зиедонис (Латвия), Матс Траат, Яан Каплински (Естония), Катри Вала (Финландия), Алес Разанов (Беларус), Владимир Бурич (Русия), Марин Сореску (Румъния), Карл Сандбърг (САЩ) и др.), сборник съвременни латвийски поети, сборник 101 съвременни европейски поети, участия в антологии на полска, словашка, беларуска, руска поезия и други.
Удостояван е с високи български и чуждестранни отличия и награди, сред които: Орден „Кирил и Методий“ I степен, Заслужил деятел на Българската култура, Златен знак на Съюза на преводачите в България, Почетен гражданин на Русе, Заслужил за Полската култура, Кавалер на ордена „Кръст на земята на Марияна“ за особени заслуги към Естония, Международна литературна награда „Тудор Аргези“ (Румъния) и др.