Уча се да живея
Но ако едно стихотворение наистина се е получило, значи то знае повече от своя автор. Какво има в моите стихотворения? В тях хората обикновено вършат всекидневните си неща, и често нищо не се случва. Няма нищо удивително в целия този живот, тъпчене на едно място. В същото време се усеща драмата: какъв е смисълът от всичко това? Доколко човек е свободен в своята екзистенция, и доколко не е? Доколко е виновен, и доколко – невинен? Във всеки случай е нещастен. Също.
Кратка визитка на автора:
Петер Кантор, роден в Будапеща през 1949 г., е унгарски поет и преводач. Завършва английска и руска филология в Будапещенския университет „Йотвьош Лоранд“, а по-късно следва унгарска филология. Работи като редактор в периодични литературни издания, превежда от английски и руски език. Удостоен е с наградата „Атила Йожеф“, Лавровият венец на Унгария и др. Стиховете му са превеждани на много европейски езици. Поезията му, според писателя Ласло Дарваши, се определя като „диалогична лирика“, доколкото в поетиката си води задочен разговор с читателя. Кантор умира през 2021 г.
Кратка визитка на преводача:
Мартин Христов следва унгарска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Дебреценския университет „Лайош Кошут“. Публикува в българската периодика преводи от унгарски писатели. През 1995 г. основава преводаческа агенция „Алма Консулт“, а от 2002 г. ръководи издателство „Ерго“. Превел е множество книги от унгарски автори. Носител е на почетна грамота от Съюза на преводачите в България, двукратно на награда за цялостна преводаческа дейност от унгарската фондация „Милан Фющ“, както и на унгарската държавна награда „Златен кръст за заслуги“. Мартин Христов и ръководеното от него издателство „Ерго“, наред с превода на стойностна европейска литература и хуманитаристика, както и с публикуването на съвременни български писатели и поети, налагат на българския книжен пазар тенденциите на най-доброто от новата унгарска литература.
Населено място, в което се чете: