„Да се шляеш на Луната просто тъй е невъзможно. Тогава аз как успях? Не знам, наистина. Просто изведнъж се озовах там. Не замръзнах от студ, и пълната липса на кислород също не представляваше проблем. Вярно, малко се изостри астмата ми – и гърлото ми се възпали, трябваше с дни да пия липов чай с мед. Беше светло, Слънцето ярко искреше, но не се почувствах зле от лъчението, дори хванах лек загар. Съседите решиха, че съм бил на ски в Италия. Във всеки случай тази малка екскурзия добре ми се отрази.”

Светкавично интервю с Левенте Кирай:

– Кога и къде си роден?

– В Сегед, прочут с червения си пипер, на 13 ноември 1976. В този град „е“ произнасят като „ьо“, което звучи много живописно, но аз за съжаление вече не говоря така.

– Кои са любимите ти родни и чуждестранни писатели?

– Които промениха живота ми: на 7-годишна възраст – Ерик Найт („Ласи се завръща“), на 16 – Михаил Булгаков („Майстора и Маргарита“), на 27 – Бела Хамваш (Scientia Sacra) и Рудолф Щайнер („Египетски митове и мистерии“). Има още много, които заслужават, но не биха се побрали тук.

– Какво най-много те влече в живота?

– Самият живот: все още, ден подир ден, успявам да се изумявам колко чудеса крие в себе си. Също като влакчето от лунапарка.