Поемата „Ножчето на професора” е творба за времето и паметта. Разглеждана е преди всичко като забележителен текст за Холокоста. В българското издание на книгата е включен един допълнителен научен текст  – „Миналото, приятелството. Две глоси към поемата Ножчето на професора от Тадеуш Ружевич“ на Марчин Яворски и пет стихотворения на Тадеуш Ружевич, излезли през последните години (от стихосбирките „Чезнене“ и „Последна свобода“).

За автора:

Тадеуш Ружевич (1921–2014)  – поет, драматург, прозаик и сценарист, един от най-важните полски творци от края на ХХ и началото на ХХІ век. Автор на 47 сборника със стихове и поеми, шестнадесет прозаични творби, осемнадесет пиеси и единадесет филмови сценария. Предтеча на авангарда в поезията и драмата, новатор, но със силни корени в наследената романтична традиция, независим творец, самотник, убеден в мисията на човека на изкуството, разбирана като вътрешна концентрация, вслушване, етична чувствителност. Книгите му са преведени на 49 езика (в т.ч. английски, френски, немски, шведски, датски, фински и български), отличен е с многобройни държавни и международни награди.

„Тадеуш Ружевич е свидетел на войната, което, както е известно, представлява за творчеството му една от най-важните опитности. (…) Въпреки дългогодишното приятелство, въпреки общия поколенчески опит, въпреки близостта в интелекта и въображението – Ружевичовото описание на престоя в лагера е само индиректно. Затова тук можем да говорим за посттравматично преживяване или – но много предпазливо – за постпамет.“ (Из критическото есе „Миналото, приятелството. Две глоси към поемата Ножчето на професора от Тадеуш Ружевич“ на Марчин Яворски).