Кафенето без име

 

Виeна, 60-те години на ХХ век. Роберт Симон наема помещение близо до пазара „Кармелитенмаркт“, за да отвори мечтаното кафене. Още първия ден започват да се събират хора от квартала – зарзаватчията Наврачек, месарят Йоханес Берг, борецът Рене Вурм, едноокият Харалд Блаха, художникът Миша, две безименни възрастни дами...
Всеки ден обсъждат тревогите и радостите си, поръчват кафе, бира, вино, хляб с кисели краставички, през зимата пунш, понякога споделят с напълно непознати. Тръгват си самотни, по-рядко с някого...
Героите на Роберт Зееталер в „Кафенето без име“ обикалят едни и същи улици в квартала около Пратера, читателите заживяват с обикновените им истории, които се разгръщат в малкото, уютно помещение, покрито с бръшлян. Търсят утеха, споделят радостите си, понякога вдигат любовни скандали или се сбиват след игра на карти.

Кратка визитка на автора:

Роберт Зееталер е сред най-разпознаваемите съвременни австрийски писатели, чиито тихи и дълбоко човешки истории достигат до читатели по целия свят. Роден във Виена, той се утвърждава с прецизен, пестелив стил и изключително усещане за атмосфера. В центъра на неговите романи стоят обикновени хора и техните съдби, чрез които оживяват темите за паметта, самотата, времето и човешкото достойнство. Широка международна известност му носят романите „Продавачът на вестници и цигари“ и „Цял един живот“. В „Кафенето без име“ авторът отново създава фина, меланхолична картина на всекидневието, в която обикновеният живот придобива тиха и дълбока литературна сила.

Кратка визитка на преводача:

Любомир Илиев е сред най-утвърдените български преводачи от немски език, благодарение на когото поколения читатели се срещат с класически и съвременни автори от немскоезичната литература. Филолог по образование и дългогодишен редактор и изследовател, той се отличава с изключителна езикова прецизност и чувствителност към стила на оригинала. Неговото преводаческо дело обхваща десетки значими имена, сред които Франц Кафка, Херман Хесе и Гюнтер Грас. В работата си по романа „Кафенето без име“ на Роберт Зееталер той пресъздава деликатния ритъм и тихата меланхолия на оригинала, превръщайки превода в естествено продължение на литературния свят на автора.

Населено място, в което се чете:

 

Този сайт използва бисквитки, за да подобри работата си. Можете да изключите бисквитките от настройките на браузера си.