Участващи: една жена, безименна, един мъж, безименен: най-обикновена двойка. Срещат се, за да говорят за любов, за първата любов, за това, какво чувстват мъж и жена, когато са заедно. Говорят за това, как се говори за любов. Който говори за любов, неизбежно говори и за природата, за историята – за онова, което дава смисъл на живота.

»И отново лято. И отново хубав летен ден. И отново една жена и един мъж на една маса навън, под небето. Градина. Тераса. Невидими, но чуващи се дървета, повече представа отколкото присъствие, в нежен летен вятър, който, от време на време, внася ритъм в сценария. Масата е градинска маса, доста голяма, а мъжът и жената седят там на разстояние един срещу друг. Двамата са с обикновени летни дрехи, жената в по-светли, мъжът в по-тъмни цветове, класически - и единият и другият.«

За автора:

Петер Хандке, (роден на 6 декември, 1942, в Грифен, Австрия), е авангарден австрийски драматург, романист, поет, есеист и един от най-оригиналните немскоезични автори през втората половина на 20 век. Хандке, син на банков чиновник, учи право в университета в Грац 1961-1965 и публикува пиеси в авангардното литературно списание manuskripte. Става известен с драмата си Publikumsbeschimpfung (1966; Обругаване на публиката). Творбите на Хандке са в по-голямата си част ултраобективни, безизразен вид отчети на героите, които са в екстремни състояния на ума. Доминиращата тема на неговите произведения е, че обикновеният език, ежедневната реалност и придружаващият ги рационален ред имат ограничаващ и заглушаващ ефект върху човешките същества и се основават на ирационалност, объркване и дори лудост.