- Изабела, Исмаела и аз
- Еретични писма или Намирайки небесата, които сияят в червено
- Портал на слънцето
- Последните ръкописи
- Раждане на словото
- Митология на съня
- Излязох
- Преображения
- Човек в стъкленица
- Вещица
- Същите очи
Скулпторът Максимилиян Комнениус създава бронзови статуи, изобразяващи шестте типове любов – Ерос, Лудус, Сторге, Прагма, Мания и Агапе, преминавайки през различни фази на живота, на съня и реалността, на човешкото и божественото.
Максимилиян халюцинира момиче на име Катя, която е материализираното вдъхновение и възвишената любов. Ваятелят е обсебен от собствената си халюцинация и сключва споразумение, чиято цел е халюцинациите да станат по-реални и видими, за да се постигне съвършената изработка на шестте статуи.
Неговият приятел Джими е затънал в недомислици заради собствените си психологически проблеми и житейски перипетии, които го тласкат към експериментиране с наркотици. Джими и Марияна, приятелката на Максимилиян, са членове на музикалната група „Сагитариус“. Когато започват да изчезват млади жени, полицията открива, че това е свързано по един или друг начин с изявите на групата.
Събитията са показани през различни гледни точки – на обективния разказвач и на Максимилиян.
За автора:
Стефан Марковски (роден в Гевгели на 01.12.1990 г.) е съвременен македонски писател. Автор е на книгите „Еднопосочно“ (роман, 2009), „Апейрон“ (поезия, 2010), „За някои спомени на тази някогашност“ (поезия, 2010), „Йерархична еволюция на съзнанието“ (психология и теория на разума, 2012), „Мета(де)конструкция и обща философия (философия, 2012), „Щастието е глагол“ (психология и философия, 2013), „Продавачът на вятър и мъгла и други истории (разкази и драми, 2015), „In Nomine“ (поезия, 2016), „В сиво сияят вселените“ (поезия, 2016), „Смъртта долита усмихната“ (разкази, 2017), „По следите на белия грифон“ (поезия, 2018), „Еретични писма или Намирайки небесата, които сияят в червено“ (роман, 2018). Автор е на реализирани сценарии за сериали.
Завършва Филологическия и Философския факултет и магистратура във Факултета за сценично изкуство – специалност „Филмови и телевизионни сценарии“. Член е на Дружеството на писателите на Македония, Македонския център на Интернационалния театрален институт (ИТИ) и други организации. Автор е на есета, статии и монографии по теория на литературата и философия. Марковски е главен и отговорен редактор на най-старото македонско литературно списък „Съвременност“. Бил е редактор на поетичните сборници, включени в проекта „Метричен керван“ на библиотеката „Гоце Делчев“ в Гевгели. Носител е на награди за роман, разкази, поезия и есета. Превеждан е на няколко езици.
За преводача:
Мариян Петров е награждаван автор на 4 книги, преводач на близо 100 заглавия и редактор на множество творби. Роден е на 04.08.1961 г. Завършва „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като сценарист на „Машина за звезди”, редактор в ТВ „Еврофутбол”, съботния подлистник „24 гафа“ на в. „24 часа“, „Господари на ефира“, сътрудник в Центъра за оценяване на НБУ, писател и преводач на свободна практика.
Превел е популярни съвременни руски автори като Сергей Алексеев, Александър Бушков, Лев Гумильов, Анна Данилова и др., както и книги на водещи македонски автори като „Двадесет и първият“ от Томислав Османли, „Мемоарите на едно глухарче” от Блаже Миневски, „Невестата на змея“ от Влада Урошевич, „Бездомникът със златния часовник“ от Вера Калин, „Индиговият Бомбай“ от Ягода Михайловска-Георгиева, „Неделя“ от Ермис Лафазановски, „Балканският ключ“ от Луан Старова и др.