Задната къща. Дневникът на Ане Франк
Необикновеният дневник, написан на тавана на една „задна къща“ в Амстердам, на който 13-годишно момиче и нейното семейство прекарват две години, докато се укриват от нацистите, получава своето заслужено място сред класиките на XX век. С „Дневникът на Ане Франк“ оживява наново споменът за една от най-мрачните епохи в човешката история. Едно на пръв поглед обикновено момиче ден след ден създава своето любовно писмо към живота, младостта и надеждата, своето свидетелство за силата на човешкия дух. Ане Франк води дневник от 12 юни 1942 г. до 1 август 1944 г. Пише писмата единствено за себе си, докато през пролетта на 1944 г. не чува по радио „Оранж“ речта на образователния министър в изгнание Болкестейн. Той призовава след войната да се съберат и публикуват всички документи, свидетелстващи за страданията на нидерландския народ по време на германската окупация. Години след смъртта ѝ – през 1947 г. – бащата Ото Франк решава да изпълни волята на дъщеря си и да публикува нейните спомени, като прави някои съкращения и променя определени пасажи и формулировки, тъй като в този исторически момент още не е прието да се пише непринудено по сексуални въпроси, особено пък в книги за юноши. Но в пълната и нецензурирана версия на „Дневникът на Ане Франк“ Ане отваря прозореца към собственото си израстване, семейството си, първата любов, сексуалността, глада и не губи надежда въпреки лишенията и страха от надвисналата смърт.
Кратка визитка на автора:
Ане Франк е родена през 1929 г. във Франкфурт, Германия. Поради нарастващото напрежение и преследването на еврейското население в Европа, нейното семейство се премества в Амстердам, където баща ѝ Ото Франк развива собствен бизнес. Ане бързо се приспособява към новата среда, научава нидерландски език и посещава местно училище. След окупацията на Нидерландия през 1940 г. животът на еврейските семейства става все по-труден. През 1942 г. семейство Франк се укрива в тайно помещение към фирмата на Ото Франк заедно с още четирима души. По време на престоя си в укритието Ане води дневник, в който споделя своите мисли, чувства и надежди за бъдещето. Нейните записки разкриват силата на човешкия дух и стремежа към свобода и достойнство дори в най-тежки обстоятелства. През 1944 г. укриващите се са открити и депортирани в концентрационни лагери. Ане и сестра ѝ Марго умират през 1945 г. в лагера Берген-Белзен. След войната бащата на Ане публикува дневника ѝ под заглавието „Задната къща“. Днес той е сред най-значимите свидетелства за последиците от омразата, нетолерантността и войната.
Кратка визитка на преводача:
Мария Енчева е родена през 1982 г. в гр. Пловдив. Завършва Езикова гимназия „Пловдив“ и немска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Познаваме Мария като преводач на Йеспер Юл, Херман Кох, Хюс Кайер, Марийке Лукас Райнефелд и още редица нидерландски и фламандски писатели. Носителка е на наградата на Съюза на преводачите в България за ярки постижения в областта на превода на художествена литература.
Населено място, в което се чете: