„Енигматични вариации”, поставена през 1996 г. в „Театър Мариньи” с Ален Делон и Франсис Юстер, и до днес остава най-превежданата пиеса, играна във всички големи театри, включително в Лондон, Берлин, Лос Анжелис, Москва, Токио.

В София е поставена за първи път на 3 декември 1998 г. в Народния театър „Иван Вазов", със Стефан Данаилов и Мариус Донкин в главните роли. Тя се играе с огромен успех в продължение на 6 сезона.

Кого обичаме, когато обичаме?

Знаем ли изобщо кое е обичаното същество?

Споделената любов не е ли просто щастливо недоразумение?

Около тези вечни загадки на любовното чувство се сблъскват двамата герои - Абел Знорко, носител на Нобелова награда за литература, който живее далеч от хората на изгубен някъде в Норвегия остров, където се връща отново и отново към страстта си към една жена, с която е водил дълга кореспонденция и Ерик Ларсен, журналист, който използва интервюто като претекст да се срещне с писателя.

Но с какъв скрит мотив?

Каква е тайната му връзка с тази жена, в която Знорко все още е  влюбен?

И защо такъв мизантроп се съгласява да го приеме?

Интервюто бързо се превръща в жестока игра на истини и признания, които всеки малко по малко разкрива на другия по време на този умело режисиран съспенс.

За автора:

Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал в Улм.

Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята на Хогар, където преживява уникално по рода си усещане. Първата му пиеса, “Нощта на семейство Валон” (1993), му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи.

През 1994 г. получава наградата “Молиер”. Повечето му пиеси са поставяни в чужбина. Някои от творбите му са пренесени и в киното. Жан-Пол Белмондо, Ален Делон и Омар Шариф приемат присърце ролите в тях. Неотдавна бяха филмирани “Одет Тулмонд” и “Оскар и розовата дама”.

От 1997 г., след едно есе за Дидро, Шмит започва да пише и романи – “Сектата на егоистите” и “Евангелие според Пилат” са приети горещо от критиката. За първия си роман получава награда през 1994 г., а през юли 2001 г. Френската академия му присъжда Голямата награда за театър и за цялостното му творчество. През 2001 г. получава и Голямата награда на читателките на сп. “Elle” (“Тя”).

В България са поставяни и се играят пиесите ”Посетителят”, “Енигматични вариации”, Развратникът”, “Хотел между тоя и оня свят”, “Г-н Ибрахим и цветята на корана”, “Оскар и розовата дама”, “Дребни брачни престъпления” и др.

За преводача:

Снежина Русинова-Здравкова е родена в Сливен в семейство на актьори, което обуславя по-нататъшния ѝ път и професионално развитие.

Завършила е Великотърновския университет, специалност френска филология. Учила е класическо пеене. С театрални преводи се занимава още от ученическите си години. Като изявен театрален преводач се налага през 1997 г. с превода на пиесата „Енигматични вариации” на Ерик-Еманюел Шмит, поставена и дълги години играна на сцената на Народния театър „Иван Вазов”.

Превела е всички пиеси на Ерик-Еманюел Шмит, търсена е за превод на пиеси от Ясмина Реза, Франсис Вебер, Жан Ануй, Флориан Зелер, както и от много съвременни автори, пишещи на френски език, за превод и субтитри на оперни либрета, както и за превод на френски език на български пиеси и филмови сценарии.

Заедно с Харалампи Аничкин и Владко Мурдаров е основател на Клуб на Театралните преводачи.