Йоана Буковска
Биография
Йоана Буковска е съвременна българска актриса. Носителка на петнайсет театрални и филмови награди, а пано с нейни отпечатъци има на Стената на славата пред Театър 199 „Валентин Стойчев“. Завършила е актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Снежина Танковска и доц. Андрей Баташов. Играла е на сцените на Театър 199 „Валентин Стойчев“, „Българска армия“, „Сълза и смях“, Народен театър „Иван Вазов“, както и в театри из цялата страна – Пловдив, Ямбол, Пазарджик, Казанлък, Разград, Плевен, Русе, Перник, Велико Търново, Шумен, Варна. Оставила е незабравими образи с десетките си роли в прочути театрални творби на Тенеси Уилямс, Стефан Цвайг, Аугуст Стриндберг, Уилям Шекспир, Бокачо, Шилер, Жан Ануи, Жан Кокто, Морис Метерлинк, Франк Ведекинд, Агата Кристи, Ингмар Бергман, Джон Пристли, Лив Улман, Маргьорит Дюрас, П. К. Яворов, Димитър Талев, Антон Страшимиров, П. Ю. Тодоров, Камен Зидаров, Димитър Димов и много други. Между 1995 и 2020 г. тя се е снимала в 26 български, френски и американски филма, участвала е в 16 телевизионни продукции, сред които и сериалите „Откраднат живот“, „Под прикритие“, „Дунав мост“, „Патриархат“, френски и английски продукции, както и детски филмови поредици.
Музей по минералогия, петрология и полезни изкопаеми
Ректорат, Южно крило, ет. 5
Софийски университет „Свети Климент Охридски“
бул. „Цар Освободител“ №15
Музеят по минералогия, петрология и полезни изкопаеми към Геолого-географски факултет в СУ„Св. Климент Охридски“ притежава едни от най-старите колекции от минерали, скали, полезни изкопаеми и метеорити в България. Историята му започва през далечната 1892 г., когато ученици от Първа мъжка гимназия даряват сбирка от 460 броя минерални и скални образци и впоследствие се свързва с изучаването на специалност „Геология“ към Университета. От 2 януари 1892 г започва съзнателното събиране и записване на минерални и скални образци в инвентарната книга на музея. Две години по-късно, музеят приветства първите пет колекции от търговска фирма „Кранц“, със седалище Бон, Германия – „Сбирки от минерали, които влизат в състава на скалите“, „Сбирка от 15 стъклени модели на най-известните диаманти в света“( фиг.3), „Колекция от минерали за демонстрация на общите физически свойства на минералите“, „Кутия с имитирани драгоценни камъни“ и др.Музеят притежава колекции, закупени и от други европейски търговски фирми в края на XIX и началото на XX век като „Стюар“ – Франция, „Петандер“ – Финландия, „Гребел Вендлер“ – Швейцария и др. В него се намира и първата колекция от метeорити. През 1912 г. проф. Берверт (Австрия) дарява от 14 метеоритни късчета. В момента са експонирани 46 образци, включително 4 броя от България: Гумошник (М8), Конево (М3), Силистра (М9) и Дебнево (М7). В колекцията, изключително ценни са късчетата от метеорите от Челябинск, метеорит „Алмахата сита“, метеорит „Серихо“ и два образеца от импактен материал, дарени от проф. Дроздов, паднали в района на р. Подкаменная Тунгуска. От екзпозиците на музея изключително интересни са образците от типови находища, минераложки точки, петроложки разкрития и изчерпани вече находища на полезни изкопаеми от края на XIX и началото на XX век. В самостоятелна витрина са изложени холотипове на минерали, които са открити и дарени от български учени – балканит, костовит, страшимирит, орфеит и топотипове на манганилваит и стибиокулосит.В момента в музея има осем постоянни експозиции – „Систематика на минералите“, „Петрология“, „Историческа колекция“, „Регионална колекция“, „Полезни изкопаеми“, „Кристалография“, „Генетична класификация“, „Скалното и минерално разнообразие на Антрактида“. В резултат на многократните премествания и при бомбардировките над София през 1944 г. някои от образците са загубени и унищожени, както и оригиналните описи към тях.Повече от 130 години музейните сбирки се обогатяват благодарение на усилията на поколения геолози – преподаватели, студенти, любители на минералогията и приятели на музея. В наши дни всички минерални образци продължават да привличат вниманието на малки и големи. Ето защо, целта на Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми е да продължи опазването и изучаването на това забележително наследство, съхранено от поколения геолози.