Няколко литературни маршрута, малко Вълтава, пък и история – защото инициативата да се чете нощем се ражда именно там
Красимир Проданов е журналист и преводач от чешки език. Роден е в Бургас, а от няколко години живее в Прага, където всъщност се ражда Нощ на литературата. Преди броени дни той стана част от тринадесетото издание на събитието в Чехия (тази година се отбеляза на 9 май). Впечатленията му можете да сравните сами с родното събитие, което ще се проведе на 15 май 2019 г.
Прилича на ритуал
Прилича на ритуалЗабързани хора, чиито лица обаче излъчват радост вместо тайнственост. Като ги съзирам, вече знам, че съм уцелил посоката…
Нощта на книгата е и много се радвам, защото съм в Прага! Точно тук се е родила инициативата преди вече 13 години. Отнело още няколко, докато нещата пораснат и проявят характер. Започнало да се чете по тъмно и в други чешки градове, а много скоро и в чужбина. Ето, нашата – българската Нощ на литературата, сега ще се проведе за осми път. А веригата е дълга – Братислава и Будапеща, Москва и Отава, Рим и Сеул, а също Лисабон и… Бургас.
Но сега съм в Прага – като излизам от метрото на една от централните станции, объркано се взирам в телефона. Почти веднага виждам две жени, разгънали карти и тутакси решавам, че търсим едно и също. Обаче се оказват рускини, дошли да отпразнуват в Прага… 9 май.
Оставям ги с усмивка и тръгвам напосоки
Прага има вълшебното качество винаги да те извежда на правилното място. Отдавна съм ѝ се доверил, а тя, като дар, е изпълнила живота ми с необикновени моменти.
И наистина, още на втория ъгъл попадам на малката процесия. Много скоро съм два етаж под земята – в галерията Дисплей. Тук ще започне моята пражка Нощ на литературата.
Първо се снабдявам с картата на Нощта и мъничък каталог. Прави впечатление дискретността на доброволците. Там са, но просто указват посоката, напътстват, ако имаш нужда.
А съм в залата точно навреме
Сядам почти отпред, до две достолепни дами. Точно това ме очарова. Пражката публика е от 15 до 75 г. Самото събитие е изживяване. Все едно си на нещо средно между пърформанс и театрално представление.
Първо обаче представят автора – в залата е, на живо. Белгийката Гриет Оп де Бек също се вълнува – никога не е чувала как звучи книгата ѝ „Най-доброто, което притежаваме“ на чешки. В затъмнената галерия свети само лампата на масата отпред. Четат двама актьори, Маркета Фрослова и Патрик Дергел, който всъщност е и певец, – и е живо и магично.
Петнайсетте минути се изнизват и излизаме навън
Колоната се разделя на две. Замислям се за миг и поемам с тази вдясно. След минута се оказвам в старо общежитие. Хлавкова колей, както звучи буквално на чешки, е построено преди 115 години. Навремето имало условие да си отличник, за да те приемат тук. Градината е прекрасна, но бързам към клуба, в който ще е четенето. Книгата този път е на австриеца Роберт Менасе – „Столицата“, която излезе миналата година и на български. Чете друг актьор, Игор Бареш, при това прекрасно…
Признавам, че на третото място отивам по-скоро заради възможността да се вмъкна вътре… Пражката Танцуваща къща, наричана още Джинджър и Фред, е денонощно обсадена от туристи. Сега обаче точно те изпускат възможността да я видят в по-различна светлина. А четенето е уникално, защото е насред изложба на Кая Саудек. Самият той е гений, но в рисуването… На фокус са закачливите му, еротични комикси. Та сред тях и в белотата на галерията актьорът Иржи Щребъл вади книга на един португалец – Алфонсо Круз. Заглавието е „Цветя“.
Между другото, там, където капацитетът се изпълва по-бързо, хората търпеливо изчакват на опашка. Четенията са две на час. От 18 до 23 ч. може да обиколиш десет от общо деветнайсетте пункта. А следващата ми цел е истински параход. Носи името на реката – „Вълтава“, и преди няколко години е възстановен в първоначалния си вид. Самото четене е в корабния ресторант. Даже Мартин Мишичка, актьор и режисьор, първо обръща внимание, че сме на практика под нивото на водата. Но има защо да е така… Мортен Стрьокснес създава именно водна история, направо морска – книгата на норвежеца се казва простичко… „Морска книга“ (издадена също на български език). И пак изненада – самият той е в залата. Усмихва се свито и не прилича никак на своите герои, които се спускат да ловят странна акула. А докато го правят, „Вълтава“ се полюшва по… Вълтава. Просто ни е морско!
Интересно ми е и друго…
Публиката е изключително вглъбена в онова, което се чете. Давам си сметка колко важни са традициите – при чехите много добре развит е жанрът на аудиокнигата. Така че слушането е изпълнено с уважение – и към четящия, и към автора. Никой например не посяга към телефона, за да снима.
Минава време, докато излезем от кораба-читалня, мирише на пролет и даже омайва… а аз слушам в тъмното кой накъде ще продължи в Нощта на литературата. Обикновено ми е тъжно, че е само веднъж годишно, но точно сега осъзнавам, че има защо да е така… Посрещаш я с очакване, а те зарежда с перспектива. Просто ти дава много гледни точки накуп за живота. Маршрути и към книгите, и към онова, което е твоето собствено всекидневие. Затова си струва да си част от нея… В Прага, Стара Загора… там, където се чете.
–
Станете част от българското издание на Нощ на литературата 2019. Очакваме Ви на 15 май 2019 г.
Проверете в кои градове се чете и кои книги са избрали културните институти и посолствата на европейските държави.