Вярно, политическият климат се беше подобрил, но за Лилия ходенето по голяма нужда си остана революционен акт. Тя не купуваше тоалетна хартия. Твърде скъпа й беше, предвид жалката пенсийка, която получаваше. Но не това бе същинската причина. За бърсане Лилия използваше творбите на Михаил Шолохов, чиито романи чакаха на купчинка появата на поредния мръсен задник.

Мнението на Лилия за писателските качества на Шолохов беше категорично: за нея сърцераздирателният руснак не струваше и пукната стотинка, не струваха нито соцреалис- тичното му перо, нито недодяланите му разказни структури, блудкавата му романтика или лицемерното му увлечение по суровия селски бит на неумиращите вдовици и вечно мърлявите украинци. Ямите в книгите на тази мижитурка винаги бяха по два аршина дълбоки, а разстоянието до следващото село – все шестдесет версти; дворовете всякога бяха малки – 40 едва по десетина и половина сажена, но моралът неизменно голям – влюбените никога не се доближаваха един друг на по-малко от сто крачки. Лъжеше, та се късаше – и дори точните мерки не успяваха да прикрият лъжите му.

За Лилия Михаил Александрович беше подлец и измамник, чието творчество заслужаваше да потъне с лайната в тоалетната. Когато запасите от „тоалетна хартия“ се изчерпеха, Лилия закуцукваше като липицанер към площад „Славейков“ – книжното сърце на града – и изкупуваше всичко, което можеше да се намери на старо от писателя на клозетна проза. Борбената Лилия пронизваше с изпитателен поглед всеки, който си свършеше нуждата в нейната къща, и се интересуваше дали се е избърсал добре. Не биваше да се пестят листове. След това завързваше кухненската престилка около кръста си и се захващаше да приготви нова доза еклери, и този път с няколко допълнителни лъжици мазнина към тестото.

За автора:

Димитри Ферхюлст (роден през 1972 г. в Алст) е белгийски писател и поет. Като нежелано дете в семейство, в което се общува с насилие, на дванадесет години той е изоставен от майка си. През 1999 г. Ферхюлст официално дебютира като писател. Сборникът му с разкази „Съседната стая” е номиниран за престижната нидерландскоезична награда на вестник NRC. През 2003 г. той прекарва няколко дни в център за бежанци в белгийския град Арендонк. Впечатленията си от престоя авторът разработва в новелата „Хотел Проблемски”. С романа си „Неудачниците” (2006), чрез който се саморазправя с героите от детството си по безмилостен и комичен начин, Ферхюлст окончателно приковава интереса на широката публика.

През 2008 г. излиза следващият роман на писателя – „Шибани дни върху едно шибано кълбо”. Издаден е в тираж от 320 000 екземпляра като безплатна притурка към известно белгийско списание. Успехът на тази кампания, нечувана до момента в Белгия, е огромен. За своята история на човешкия род година по-късно Ферхюлст печели наградата Libris. Така той се превръща във втория фламандски писател след класика Хюго Клаус, удостоен с голямото нидерландско отличие.

Днес Димитри Ферхюлст се нарежда сред най-големите писатели на Ниските земи. Творбите му са преведени на повече от двадесет езика и са отличени с множество литературни награди.