Георги Бърдаров е български учен, университетски преподавател, автор на книгите „Аз още броя дните“ и „Absolvo te“. Вторият му роман, „Absolvo te“, е избран от Представителството на Европейската комисия в България и ще бъде показан по време на тазгодишното издание на Нощ на литературата. Споделяме ви интервюто с Бърдаров, проведено и публикувано за първи път от Представителството на ЕК.
Разкажете ни повече за себе си.
Университетски преподавател съм и това е най-важното в моя живот. Обичам много студентите си и работата с тях в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Правя много неща и винаги така съм живял, на максимални обороти. Специалист съм по демография и етно-религиозни конфликти, като последното намира пряко отражение и в романите, които пиша. Родът ми е от село Кулата, с което много се гордея. Част съм от екипа на издателска и продуцентска къща „Мусагена“, в която работим с много млади автори. Основната ни цел е да откриваме талантливи хора и да опитваме да ги представим и наложим пред световната публика. Обичам живота, хубавата храна, джаз музиката и съм луд фен на Уругвай!
„Absolvo te“ е вторият Ви роман. Разкажете ни повече за това какво Ви накара да го напишете и за процеса на неговото създаване.
В основата на романа стоят две истински истории, отдалечени както във времето, така и в пространството. Едната от Втората световна война и Холокоста, а другата от арабо-израелския конфликт. Няколко неща ме провокираха да го напиша: търсенето на отговора как е допуснато насилие с подобни мащаби в концлагерите на една държава с такава богата история и култура като Германия и доколко страните в арабо-израелския конфликт осъзнават, че всички са жертви на една гигантска манипулация.
Основният въпрос, който си задавам в книгата, е можеш ли да простиш непростими неща на друг човек, за да простиш на самия себе си нещо, което си извършил и приемаш за непростим грях.
Процесът на създаване на романа мина през много внимателни и дълги проучвания на архивни документи, книги, филми, както и посещения на терен, разговори с много хора. А самият роман го написах в KaRe Arte в София, където се чувствам най-добре, когато творя.
Има ли противоречие между Вашата работа на преподавател по демография и етнорелигиозни конфликти и Вашето призвание на писател?
О, абсолютно не, те се допълват чудесно. Всъщност моята житейска позиция на убеден хуманист и пацифист ме подтикнаха да специализирам етно-религиозни конфликти, а от университетската аудитория дойдоха идеите и за двата ми романа.
Как се почувствахте, когато спечелихте Наградата за литература на ЕС за 2021 г.? Какво означава тя за Вас?
Огромно удовлетворение, награда за изтощителния труд и възможност моите книги да стигнат до много читатели в Европа и извън нашия континент, тъй като една такава награда те легитимира в световния литературен живот. Но над всичко като усещане бе вътрешната радост, че посланията, в които много силно вярвам и заради които пиша книгите си, са достигнали и докоснали много хора и могат да достигнат до още повече. Това за мен е най-важното, отвъд наградите, престижа и признанието.
Темата за войната е силно засегната във Вашата работа. Темата е централна и за „Absolvo te“, който започва с епиграфа „Войната винаги се завръща, рано или късно, но винаги“. Това прави романа още по-актуален сега, в контекста на руската военна агресия срещу Украйна. Кои са най-големите предизвикателства пред Вас като писател, който пише за войната?
Когато започна войната в Украйна, много хора ми казаха, че едва ли не трябва да съм радостен, защото книгата ми така ще бъде още по-актуална. Така ми казваха и през 2020 г., когато тя излезе, защото съвпадна с поредната ескалация на арабо-израелския конфликт в Израел и Палестина. Но за мен това е огромна тъга, защото всички грешки, които сме допуснали като човечеството, и за които пиша аз, ги повтаряме и преповтаряме. А най-голямото ми предизвикателство като писател, който пише за войната, е да запазя вътрешния си оптимизъм за света и да предам най-важното си послание на читателите, че
животът е единственото неповторимо чудо на тази земя.
Няма кауза, която да стои над живота и за него трябва да се борим всяка минута, всяка секунда, докато дишаме, защото докато дишаме, има надежда!
Знаете ли вече каква ще бъде темата на следващия Ви роман?
Със сигурност няма да бъде за война или поне няма да е основната тема войната, защото много се изтощих емоционално покрай проучванията и писането на „Аз още броя дните“ и „Absolvo te”. Имам една много интересна идея за нов роман, но за момента я проучвам. Това е онзи прекрасен момент от създаването на една книга, когато конструираш историята и героите в нея, проучваш фактите и местата, където се развива действието. За мен това е вълшебен етап, защото усещаш как създаваш нещо ново и то придобива форма.
Казват, че книгите са най-здравата връзка между поколенията. Какво бихте казали на младите хора, които все по-често предпочитат да консумират съдържание онлайн, защото е по-бързо, по-лесно и по-достъпно?
Честно да си кажа, за мен е важно, че те четат, независимо дали използват електронния вариант на книгите или аудио книгите – важното е, че имат сериозен интерес към литературата. Това са моите наблюдения и като преподавател, и като издател. Да, аз си предпочитам хартиения вариант на книгите, но трябва да си даваме ясно сметка, че светът се променя много бързо, все повече неща се извършват онлайн и това не бива да ни плаши, това е естественият ход на живота.
Какво четете Вие самият това лято? А има ли книга/книги, която/които препрочитате отново и отново?
Току що завърших „Чумни нощи“ на Орхан Памук и каквото и да кажа за този гениален писател, ще е слабо. Книгите, към които се завръщам периодично в моя живот, са „Сто години самота“ на Маркес, „Последното изкушение“ на Казандзакис и „Сняг“ на Орхан Памук. Може би, въпреки че съм глобално настроен човек и се чувствам гражданин на света, винаги се връщам и ще се връщам към Балканите и тяхната магична реалност.
Представителството на Европейската комисия в България е съорганизатор на Нощта на литературата. Откъс от избраната от него книга можете да чуете на 7. септември между 18:00 и 21:00 ч. в музея „Борис Христов“ в София, както и в различни други читателски гнезда в страната. Следете сайта на Нощта, за да научите кои са те.