Новелата „Старата“ (2012) носи атмосферата на затънтените селца из дълбоката провинция, реална и магична, претворена в характерния за Вояшински минималистичен стил. Там, във фургон край необгледни царевични полета, живее малък човек, който смята себе си за избран. Не умее да чете и пише, не е принуден да полага старания за нищо, защото не търси признание. Все повече се смалява разговаряйки с Твореца и опитвайки се да изпълни волята му – да стане последен в света.

Светът е олицетворен от образа на Старата, негова жена, сякаш пратена му като изпитание свише. Изпратен в психиатрична болница, героят обяснява на лекаря, че в замяна на това е получил в дар умението да се възхищава. Затова рисува на парченца хартия пейзажи и хора с единствения копнеж след него да останат само тези неподписани скромни знаци памет. Новелата „Старата“ (2012) е носител на номинация за Литературната награда на Варшава, отличие „Феникс“ и награда на Сдружението на католическите издатели.

За автора:

Рафал Вояшински (1974 г.) – прозаик, драматург, преподавател по литература, автор на книгите „Крадецът на риби“ („Złodziej ryb“), „Удоволствието от живота“ („Przyjemność Życia“), „Хумус“ („Humus“), „Красотата на света“ („Piękno świata“), „Старата“ („Stara“). Плод на срещите му с големия полски актьор Ян Новицки е фоторепортажната книга „Ян Новицки: Пътят към дома“. Вояшински е удостоен с литературните награди „Едвард Стахура“ (2000) Zepter за дебют на годината (2005), „Оркан“ (2005), Фондация „Гразелла“ (2007), и „Феникс“. Творбите му са преведени на френски, хърватски, испански, английски и български език.