Синдромът на листопада или Homo Compatiens
Костя е обикновен украинец, продукт на нашето време.По-благосклонен е към тези, които знаят как да се адаптират към бързите промени, да не се тревожат твърде много за чувствата на другите; към тези които знаят как да забравят най-ценното, за да оцелеят в сиропиталище или сред мутрите от 90-те, за да станат накрая „нормални хора“ с добра работа и готина кола. Това е пътят на Костя.
Политиката и протестите на Майдана слабо го интересуват. Но подзаглавието на романа „Homo Compatiens“ („човекът, който състрадава“), подсказва: главният герой няма да може да остане в зоната си на комфорт. Защото Костя има един недъг – или може би дарба: той съпреживява болките и вълненията на другия. Той ще преживее далечни войни и революции като свои, за да се върне накрая към Майдана в Украйна и да направи своя избор, осъзнал, че съчувствието, което те подтиква да действаш, е единственото, което оправда самото съществуване на съчувствието; осъзнал, че в нашия глобализиран свят няма и не може да има локални войни, локални проблеми и мъката на някого е мъката на всички.
Кратка визитка на автора:
Виктория Амелина (1986-2023) е украинска писателка, журналистка, фиксаторка на военните престъпления на русия. Основателка е на Нюйоркския литературен фестивал в с. Ню Йорк, Бахмутски район, Донецка област, Украйна. Носителка е на наградата „Джоузеф Конрад“. Книгите ѝ са преведени на полски, италиански, испански, чешки, немски, нидерландски и английски език.
От 2022 г. е част от екипа на организацията Truth Hounds, който документира военните престъпления, извършени от руските окупатори. В този период тя работи и по първата си англоезична нехудожествена книга War and Justice Diary: Looking at Women Looking at War. Виктория Амелина е тази, която открива дневника на украинския писател Володимир Вакуленко, убит от руските окупатори в град Изюм. В предговора към изданието „Променям се... дневник на окупацията“ тя пише, че се намира в ситуацията на „повторна екзекуция на Възраждането“. Тя препраща към събитията от 30-те години на XX век, когато много украински писатели, публицисти и художници, участвали в културния Ренесанс на страната, са хвърлени в затворите, убивани са от комунистическия съветски режим или умират в наказателни лагери.
На 27 юни 2023 г., когато руската армия изстрелва ракети срещу Краматорск, Виктория Амелина се намира в центъра на града заедно с делегация от колумбийски журналисти и писатели. Тя умира от раните си в болница в град Днипро на 1 юли 2023 г. През март 2024 г. на Виктория Амелина е присъдена наградата на Норвежкия съюз на писателите за свобода в себеизразяването. Това е първият случай в историята на наградата, в който тя се присъжда посмъртно.
Кратка визитка на преводача:
Пенка Кънева е родена през 1942 г. След спечелен конкурс тя записва „Украински език и литература“ в Киевския университет и по-късно го завършва с отличие. Носителка е на високата украинска награда „Иван Франко“ за популяризация на украинската култура. Превела е над 300 книги. Съставителка е на първия Украинско-български речник, излязъл през 2015 година.
Населено място, в което се чете: