Топъл поглед към всичко, което среща по пътя си един човек, тръгнал да броди, изпълнен с чувство за хумор, надарен със сетиво за микроскопичното и със способност да мисли огромното, скрито зад него.

Бляскави и весели гирлянди от думи, които опровергават усещането, че вече не е възможно да бъдем изненадани от нечий идиом.

За автора:

Швейцарският писател Роберт Валзер (1878-1956) е автор на няколко романа, кратка проза и възхитителни, наскоро разчетени микроскрипти. Води самотно и крехко съществуване, на ръба на светлината и тъмнината, която след години в санаториум за душевно болни го побеждава и той умира внезапно посред зимна разходка навръх Коледа.

Сред възхвалите за него, написани от Валтер Бенямин, е и тази, че разказването му е необичайно нежно, но и ни изправя пред най-омайващата езикова разпуснатост. Франц Кафка и Херман Хесе го имат за свой любим автор. Агамбен го вижда в друг контекст, който можете да откроите сами от наличния в книгата специален послеслов.

„Ужасява ме мисълта, че бих могъл да имам успех в света“ – казва Валзер. Защо?

За преводача:

Мария Добревска (1961) е писател и преводач. Преводите й на съвременна немскоезична литература са публикувани в списания и литературни вестници.

Представя алтернативната литературна сцена на Берлин след промените, както и авангардните литератори от Виена, а също и философски текстове, повлияли на днешните литературни тенденции. Такива са Дельос/Гатари („Ризома“), Жан Бодрияр („Пароли“), Роберт Валзер („Разходката“).

Преводът на „Разходката“ е осъществен по проект на швейцарската културна фондация „Про Хелвеция“, Центъра „Роберт Валзер“ и издателство „Зуркамп“ – текстът е преведен едновременно от писатели, говорещи на славянски езици.