Някой блъфира дори и в Рая
Съставители: Илиас Кафаоглу, Вангелис Хадзивасилиу
Пораствайки, човек не иска вече да чете слаби книги, нито да живее зле, защото времето е безмилостно; не знам дали дължим на Бог или природата някаква смърт, а и природата така или иначе ще си вземе своето, но със сигурност не дължим абсолютно нищо на посредствеността, независимо от мнозинството, което тя твърди, че лансира или представлява.
„Прави са да казват, че когато мастилото намалява, морето расте – шепне Д., – книгите наистина са морета; пишейки книги или строейки къщи, човек се ръководи от един-единствен таен копнеж: да не бъде повлечен от следващата вълна, макар и да знае, че всуе се мъчи да пребори злото чрез неговата противоположност.“
За изданието:
„Някой блъфира дори и в Рая“ е сборник с разкази от 14 автори, печелили Държавната литературна награда на Гърция от 2010 г. до 2018 г. в категориите „разказ“ и „писателски дебют“. В сборника се преплитат гласовете на различни писателски поколения, които ни показват съвременна Гърция в необичайна светлина – такава, каквато трудно можем да си я представим за малкото дни, прекарани на някой ослепителен егейски плаж. Оригиналът на настоящия сборник е издаден от Министерството на културата на Република Гърция през 2020 г.
Кратка визитка на избраните автори:
Костас Маврудис е роден на о. Тинос през 1948 г. Завършва право в Атина. Поет и писател. Разказът „41“ е от сборника „Безсмъртието на кучетата“, удостоен с Държавната литературна награда в категорията „разказ“ за 2014 г.
Урсула Фосколу е родена в Атина през 1986 г. Завършила е право, работи като графичен дизайнер. Член на редакционната колегия на литературното списание „Фреар“. Разказът „Кадмиево червено“ е от сборника „Китът“, спечелил Държавната литературна награда в категорията „писателски дебют“ за 2017 г.
Кратка визитка на преводача:
Драгомира Вълчева е родена през 1969 г. От 1993 г. е хоноруван, а от 1994 г. – редовен преподавател в Катедрата по класическа и новогръцка филология на СУ „Св. Климент Охридски“. Превежда от старогръцки, средногръцки, новогръцки и др. Приносът ѝ за запознаването на българския читател с гръцката литература е значителен – превежда няколко книги на Никос Казандзакис, сред които „Буда“, „Братоубийците“, „Аскетика“, превежда антология със съвременни гръцки разкази и книги на Панос Статоянис, Алкифрон, Костас Тахцис и още много други.
Населено място, в което се чете: