За какво ли се разказва в най-кратките приказки на света? За морски капитан и за кралска дъщеря, за миксер и за обирджия на банки, за Червената шапчица и за плоска риба, за панирано месо и за мухата от пазара, за никой и за всички, за заек без уши и за уши без заек. Или само за проклетата чума?

Тамаш Ияш и Янош Лацкфи са написали толкова кратки, смешни и тъжни и тъжно-смешни приказки, които умните читатели спокойно могат да продължат и по-нататък, дори и до края на света, някой друг ден...

За авторите:

Янош Лацкфи е роден през 1971 г. в Будапеща. Завършва Университета "Лоранд Йотвьош", специализира и защитава докторат по френска литература. Автор на стихосбирки, един роман, новели, сборници с разкази и есета. Превежда от френски език. Носител е на редица престижни литературни награди, сред които "Атила Йожеф" (2000) и "Прима примисима" (2013). На български са преведени книгите му "Какви са унгарците" и "Унгарски бивалици и небивалици. Страховити истории". През януари 2018 г. Янош Лацкфи бе удостоен с наградата на Международния конкурс за къс хумористичен разказ "Алеко".

Тамаш Ияш е роден през 1978 г. в Будапеща. През 2011 г. завършва специалност унгарска литература и езикознание на катедра "Филологически науки" към Католическия университет „Петер Пазман”, Будапеща. От 2003 г. публикува, творбите му излизат в различни унгарски списания. В продължение на шест години е редактор на сайта за литература dokk.hu. Творби: „Кралско множествено (число)” (изд. „Норан”, 2008), „Татко куфар” (изд. „Бетютеста”, 2012), „Най-кратките приказки на света” – съвместно с Янош Лацкфи (изд. „Мора”, 2014), „Хипноза” (JAK-Prae.hu, 2015).

За преводача:

Адриана Петкова Пападопулос е родена в София.

Превела на български "Клада" от Дьорд Драгоман, "Какви са унгарците" и "Унгарски бивалици и небивалици" от Янош Лацкфи, "Младенци" от Силард Рубин и др.

Живее в Будапеща.