„Моят едипов комплекс и други истории” е сборник с 30 от най-добрите разкази на Франк О’Конър, подбрани от Джулиан Барнс.

До 2019 година Франк О’Конър е познат в България най-вече на любителите на късия разказ от няколко антологии.

В „Моят едипов комплекс” историите на ирландския писател са подредени хронологично, не само спрямо живота на автора, а според живота на всеки от героите. Първите разкази описват детството, следващите – зрелостта, а последните навлизат в старостта и насочват вниманието към мисълта и подготовката за смъртта.

Преди години Джулиан Барнс открива случайно в книжарницата книга със заглавието „Моят едипов комплекс” -  той казва, че само голям писател би сложил такова заглавие на своя творба.

„Съчувствие, изпълнено с въображение, и още – яростен, а за някои и вбесяващ, перфекционизъм в пресъздаването на живота на другите”, казва за О’Конър Барнс.

Филмът на Нийл Джордан „Играчка плачка“е вдъхновен от разказа на О'Конър „Гости на нацията“.

За автора:

Франк О'Конър (1903–1966) е ирландски писател, поет и драматург, вече класик. Една от най-престижните международни награди за къс разказ носи неговото име.

През 1918 г. О'Конър се присъединява към ИРА и участва в битки по време на Ирландската война за независимост. Арестуван е и лежи в затвора между 1922 и 1923 г. През 1935 г. О'Конър става член на борда на директорите на „Аби тиътър“ в Дъблин, основан от У. Б. Йейтс и други членове на Ирландското национално театрално дружество. Две години по-късно става управляващ директор.

От 1950 г. преподава в САЩ, където негови разкази са публикувани в списание „Ню Йоркър“ с голям успех. През 1961 г. О'Конър получава инсулт по време на лекция в Станфордския университет. Умира от инфаркт в Дъблин на 10 март 1966 г.

За преводача:

Иглика Василева е дългогодишен преводач от английски и преподавател в СУ „Климент Охридски”. Превеждала е на български разкази и романи на Съмърсет Моъм, Е. Л. Доктороу, Пол Остър, Уолт Уитман, Вирджиния Улф, Владимир Набоков, Греъм Грийн, Хенри Джеймс, Лорънс Дърел, Айрис Мърдок, Ивлин Уо, Джеймс Джойс.

Носител е на наградата за превод на Съюза на преводачите в България за 1993, 1998 и 2006 година. През 1998 и 2004 г. е отличена от Министерството на културата с Почетна грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура. През 2003 и 2004 г. получава наградата за художествен превод на името на “Христо Г. Данов”.