Как се пътува със сьомга
В продължение на години италианският белетрист, есеист, философ и културолог Умберто Еко (1932–2016) списва рубриката „Бустина ди Минерва“ във вестник „Еспресо“. Всяка седмица очарова читателите с прочутата си разказваческа дарба и умението да поднася по оригинален начин наглед банални случки и преживелици. По мнението на мнозина критици създава специфичен жанр, който трудно може да бъде имитиран.
В сборника „Как се пътува със сьомга“ са събрани някои от историите, родили една неподражаема колекция – парчета от многоцветна и разнотемна мозайка, в която се оглеждат светът и модерният човек. Бюрокрацията, консуматорството, обществото на зрелището и карнавала, предизвикателствата на новите технологии, суетата човешка и магнетизмът на телевизията, пороците на медиите, глобалните конспирации, тегобите на пътешественика, неволите на пишещия и на четящия… и още, и още сюжети и абсурди на нашето съвремие изпълват тези страници. С ярка смесица от хумор, ирония и пародия, с остро перо, свежи хрумвания, въображение и ерудиция, Еко превръща житейското злободневие в изпъстрена с находчиви прозрения литература в стил „животът – начин на употреба“.
Кратка визитка на автора:
Умберто Еко (1932–2016) е роден в Александрия. Той е философ, семиотик, медиевист и медиен семиолог. Като писател става известен през 1980 г. с романа „Името на розата“, за който, през 1981 г. получава наградата „Стрега“. Автор и на многобройни студии и есета – както академични, така и неакадемични. Благодарение на оригиналните си идеи и дълбокото познаване на романи от по-ранни векове, Умберто Еко създава шедьоври като „Името на розата“ и „Махалото на Фуко“, които са, освен всичко друго, и силно философски. Именно заради неговата задълбоченост, авторът е всепризнат като голям европейски писател, а есетата му показват, че зад тях стои „ренесансова“ личност с необятна обща култура и широк мироглед.
Кратка визитка на преводача:
Вера Петрова е преводач и писател, журналист и пътешественик. Живяла е в Италия, била е преподавател в Университета в Пиза, кореспондент на чужди медии, главен редактор на месечни издания у нас. Автор е на три книги: „Вместо книга“, „Завихряне“ и „Разходки из невидимия свят“. Преводач е на някои от най-известните съвременни италиански автори на български език – Умберто Еко, Джани Родари, Елена Феранте (награда на Съюза на преводачите в България), Маргарет Мацантини, Паоло Сорентино, Бернардо Бертолучи, Виола Ардоне и много други. Превежда на италиански език произведения на Йордан Радичков.
Населено място, в което се чете: