Джорджич се връща

„Роман за пътуването към себе си, за мълчаливото справяне с травмата и за бунтуващия се млад човек, който търси мястото си в живота.
Разбира се, че с хъс. Разбира се – безуспешно.“
Ина Иванова

Запознайте се с Марко Джорджич – неосъществен баскетболист, лошо момче с нецензурен език и богато въображение, млад мъж, завърнал се вкъщи, за да помогне на семейството си в труден период. Етикетът, който Джорджич си поставя със спасителна себеирония, е чефур. Кои са чефурите? Така словенците наричат – неособено ласкаво – имигрантите от бившите югославски републики.
Това е роман за опитите да стиснем зъби и да преминем през трудностите, без непременно да ги преодоляваме; за приятелствата от детинство и забранената любов.
Защото в държавите, останали след разпадането на Югославия, животът все още е разкъсан от политически и социални вражди. И не ни остава друго, освен да продължим…

Кратка визитка на автора:

„Джорджич се връща“ (2021) е четвъртият роман на словенския режисьор, сценарист, колумнист, поет и писател Горан Войнович (1980), който прави пробив с „Чефурите – вън!“ (2008) – роман, донесъл му множество награди… и проблеми с полицията. Двете книги, чието действие е съсредоточено в Люблянския квартал Фужине, имат общи герои и нищят сходни проблеми, свързани с живота на младите имигранти от различни етнически и културни общности. С втория си роман, „Югославия, моя страна“ (2013) авторът надминава всички очаквания – както на читателите, така и на критиците – и си спечелва място сред най-интересните и запомнящи се млади словенски писатели. Следва „Смокинята“ (2016) – балканска сага за три поколения от едно семейство, съкровен разказ за нишките помежду ни, за обърканите чувства и изборите, които правим.
Завършва Академията за театър, радио, филми и телевизия в Любляна, като специализира телевизионна режисура и писане на сценарий. Носител е на престижната европейска литературна награда „Ангелус“ и трикратен носител на наградата „Кресник“ за роман на годината. Произведенията му са превеждани на много езици.

Кратка визитка на преводача:

Лилия Мързликар е преводач на свободна практика с опит както в писмения, така и в устния превод, магистър по славянски филологии от Софийския университет със специализация по „Медия и комуникации“ от Университета на Любляна. Освен със словенски, работи със сръбски и хърватски. Дебютира в художествения превод с романа на Горан Войнович „Югославия, моя страна“ (2019), след което превежда и останалите романи на автора. Магистърската ѝ теза също е свързана с Войнович и е посветена на образа на имигрантите в дебютния му роман. Омъжена е за словенец и живее със семейството си близо до Любляна.

Населено място, в което се чете: