Тази книга се вдъхновява от една идея, която може да работи не просто за специалисти и обучаващи се в разнообразни психотерапевтични направления, но за всеки любознателен читател: да опознаем собствените си сънища, за да подобрим своя личен и социален живот.

Авторът изследва сънищата в богатия контекст на тълкувания­та им от древността до нашето свръхтехнологизирано съв­ремие. Предлага ни да тръгнем към изненадващи посоки на мислене: например към „социалното сънуване“ и връзките му с не­съзнаваното на всяка група или общност, както и към способностите ни да подхранваме своята креативност чрез сънуване.

Можете да четете тази книга, казва авторът, така, както предпочитате да се отнасяте към сънищата си – да запомните това, което ви е впечатлило в тях, или пък да опитате да осъществите в личния си живот онова, което ви е развълнувало истински.

Текстът ни въвежда с вълнение и литературно умение в „лабиринта на сънищата“, както авторът сам предпочита да го нарече, после разграничава спане, сънуване, сън и сънища наяве и довършва деликатното ни ориентиране в тези материи чрез превъплъщаване на автора в ролята на изследователите и тълкувателите на сънища от Античността до днес.

Двата колоса в тематиката, Фройд и Юнг, биват съпоставени разбираемо и еднакво вълнуващо. Не остават без внимание „типичните сънища“, кошмарите, феноменът „серии от сънища“, както и явлението „осъзнато сънуване“. Седем хипотези, които отговарят на въпроса „Защо сънуваме?“ ни подготвят за финала от практически съвети как да се отнасяме към собствените си сънища.

За автора:

Феликс де Менделсон (1944–2016) е психоаналитик и групов аналитик, университетски преподавател по психоанализа. Син на немско-британ­ски писател и историк (от Мюнхен) и многократно награждавана австрийска писателка и журналистка (от във Виена).

Корените на фамилията му отвеж­дат към Моисей (Мозес) Менделсон: немския фило­соф от еврейски произход, чиито идеи са повлияли силно Просвещението. Авторът е наследник именно на тази традиция на мислене, застъпник на толерантността към различието.

Енциклопедист и изкусен разказвач, познавач на литературата, театъра, историята. В продължение на годи­ни преподава „Интерпретация на въплъщаването в роли“ и „Естетика“ в Макс Райнхарт Семинар за из­пълнителски изкуства във Виена (Училище по драма към Уни­верситета по музика и изпълнителски изкуства).

Де Менделсон е един от носителите на образователната идеология на Университет „Зигмунд Фройд“ във Виена, където ръководи департамента по психоанализа, пътувайки междувременно, за да преподава и обучава, до Лвов, Киев, Тел Авив, Токио и разбира се, най-често – Берлин.

Автор е на множество публикации в областта на психоанализата, психоаналитичната културна критика, групо­вата анализа, политическите и социалните измерения на груповата терапия. Космополит, наричан „талантливото дете на виен­ската психоанализа“, Феликс де Менделсон през целия си живот остава задълбочен, но и страстен изследовател на човека.